Шафранът е поредната екзотична
култура, която успешно се развива в Добруджа. Доказват го двама млади хора – Денислава и
Младен, които отглеждат шафранов минзухар недалеч от Добрич – в с. Ведрина, а
продукцията им е с доказано качество от лицензирани лаборатории във Франция.
Според тях,
шафранът е добро хоби и източник на доходи, макар и не големи. Вярват, че
подобни производства връщат младите хора на село.

Шафранът привлякъл интереса първо на Младен, но само като хоби.
Младен: На шега и от любопитство. Баба ми все се оплакваше от високо кръвно, висок холестерол и всякакви други болежки, а аз наскоро бях чел за лечебните свойства на шафрана. Предложих й да си засадим в двора на село няколко квадратни метра. Тя прие с удоволствие, защото хем щяхме да си отглеждаме лекарство, хем щях да ходя по-често при нея. Така и направихме. Приятелката ми идваше с мен и се включваше на шега, но после се запали и реши да се занимава по-сериозно. Така, преди 5 години купи и засади грудки на по-голяма площ. Аз останах като консултант, защото няколко години преди това се интересувах и проучвах всички подробности около това растение. Тогава нямаше много информация, а и малкото, която имаше, беше 60-70 процента невярна, защото беше написана от хора, които никога не са се занимавали с отглеждането на шафран
По-късно
екзотичното растение се превърнало в бизнес за приятелката му. Говорят за него
с такъв ентусиазъм и професионализъм, че веднага става ясно колко им харесва да
се занимават с това, макар и Младен да участва вече само, като консултант
В началото
започнали с около 100 квадратни метра, но след това Дени засадила още 5-6
хиляди грудки, голям размер, за да има продукция още същата година и да види
какъв ще е резултатът.
Дени: Четох много, но наистина нямаше много информация и всичко сме правили на принципа опит-грешка и на собствен риск. Затова, след като го отглеждахме 2-3 години, решихме да го изследваме във френска лаборатория, за да разберем как сме се справили. Оказа се, че крайният ни продукт е първа категория, което много ни обнадежди и разбрахме, че сме се справили перфектно. Шафранът се развива много добре в добруджанския край. Почвата и климатът са благодатни за отглеждането му. Стига, на човек да му се занимава
Шафранът е
вид минзухар, но култивиран и няма общо с дивия, който дори е отровен. Грудките
на шафрана се продават на размери. Варират от размер 1 до
14-15+. Ако купиш грудка малък размер трябва да чакаш две-три години, за да
имаш продукция, споделят младата производителка.

Тя е
категорична, че луковици трябва да се купуват само от проверени източници и да
се изисква сертификат за качеството на продукта, който се извлича от тези
грудки. Цената варира от около 5-6 стотинки за най-малките до 30-32 стотинки – за
най-големите. Смесени, малки и големи, цената върви 13 до 20 стотинки.
В началото
засаждали грудките през август, но по-късно установили, че не е проблем да се
садят през юни. Шафранът е растение, което обича топлината, но не обича много
влагата. Влага му трябва през октомври, когато започне да се развива и да дава
цвят. Ако грудката е голям размер, дава продукция още на първата година. След
брането през октомври, грудката продължава да расте и прави една буйна трева,
на която аз казвам „коса” и май месец растението увяхва и грудката изпада в
летаргия. И така докъм средата или края на септември, когато отново се връща
към живот. Големите грудки още първата година дават и дъщерни, защото при нас
условията са много благоприятни. Например, в Иран, където е меката на шафрана,
почвата и климатът са различни и грудките се развиват много бавно. Докато при
нас още първата година те започват да се размножават и от една грудка размер 10
засята предишната година, през май вече имаш поне 5-6 нови грудки. Шафранът се
е приспособил тук много добре и зимата не му пречи и слана да го ослани не е
проблем. Важно е когато се берат близалцата да е сухо, споделя Дени.
Работата по
шафрана за цяла година – плевене, вадене на грудки, пресяване, бране и сушене,
е не повече от месец-два. Брането на близалцата продължава около 1 месец, в
зависимост от времето. През последните 5 години, като по часовник брането
започва на 10 октомври. Тогава е масовият цъфтеж и от една грудка, до края на
сезона, израстват 40-50 до 60 цвята. На ден се късат хиляди бройки и на другия
ден има пак почти толкова. Така, този килим от цветове, продължава около 2
седмици.

На
третата-четвъртата година се добива над 1 килограм сух шафран. Но, за целта
трябва да имаш 35-40 хиляди броя грудки на декар. Някои достигат и до 50 хиляди
грудки на декар.
Цените за
изкупуване на шафрана у нас от години не са се променяли. Някои изкупуват на
цена 4-5 лева за грам, което е много ниска цена за 1-во качество. Тук добра
цена е 10-12 лева на грам, но в чужбина виждам цени от над 32 лева за грам – в
Англия и други европейски държави.
Преди да
реализираш продукцията си, е задължително да я сертифицираш. Особено, ако искаш добра цена. Акредитирана
лаборатория има в София, но цените, които се искат там са в пъти по-високи от
тези във Франция. Затова Дени изпраща суровината си във Франция.
Сертификатът важи за година, но младата жена е наясно, че, когато си спечелиш
авторитета на добросъвестен производител, клиентите ти знаят, че няма как от
едни и същи грудки да произведеш некачествен продукт.
Дени: В магазините, например, продават шафрана на много висока цена, но с много неясен произход. Обявена е някаква страна на производство и нищо друго. Коя година е произведен, какво качество е, има ли сертификат – не е ясно? Тези неща не ги пише никъде и нямаш никаква гаранция за продукта. Шафранът има дълъг срок на годност – около 5-6 години, но все пак…

Цените в България са едни и същи от доста време. Най-високата цена, за която
имам информация, че е предлана у нас, е 33 лева за грам. Предлага се и в
интернет на 20-25 лева.
Сухият шафран е полезен при сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно,
холестерол, диабет, регулира теглото, против депресия. Не е панацея, но има
много полезни свойства. Използва се на хапчета, в сладкарството и в близалки
дори. В древността се е използвал и за боядисване на платове. Неслучайно е
най-скъпата подправка в света.

Дени вече има планове как да разшири производството и да затвори цикъла. По
отглеждането на шафран запалила майка си, която също засадила в градинката си в
Добрич. Не закъсняла и баба, която също има шафран в двора на село.
Дени: Трудът, който се влага, не е непосилен. Въпреки че хора много се плашат как ще се бере. Вярно е, че, когато видиш килима от цветове, малко се плашиш – береш, береш, а все на едно място стоиш, но не е кой знае какво. Когато стане така викаме роднините на помощ. Все повече хора се занимават с отглеждане на шафран, което е добре. Такива неща връщат младите хора на село. А, това е добро хоби и източник на доходи, макар и не голям. Но аз вярвам, че нещата ще се регламентират, а оттам ще се и подобрят.

Повече за отглеждането на шафран в област Добрич от опита на Денислава и Младен можете да научите от интервюто им в АГРО Добрич – новия сайт от групата на ProNews Добрич и първия специализиран в тематиката на селското стопанство за региона.








